Айкидо е японско бойно изкуство, създадено и развито в началото на XX век от Морихей Уешиба (1883 – 1969). Морихей Уешиба развива и синтезира Айкидо от различни бойни изкуства, които е изучавал като млад. Много от изкуствата и техниките в Айкидо всъщност водят началото си от преди повече от 700 години. Неговият практически опит в тези изкуства е един от най-богатите.

Айкидо е средство за помирение, за даване на закрила, за себеусъвършенстване, а не средство за придобиване на физическо и техническо надмощие над други човешки същества. Това е начин на живот и на себеразвитие, а не начин за постигане на житейските цели с атака и агресия. Айкидо се прилага като самоотбрана само в извънредни екстремни ситуации, при които е застрашен животът.

В превод Айкидо означава метод или път (ДО), за координация и хармония (АЙ) на умствената енергия (КИ). Следователно смисълът на думата Айкидо е: Път, по който се постига хармония между физическата и духовната енергия.

Айкидо не е спорт, в него няма състезания, а само семинари и публични демонстрации. Може да се практикува без ограничения във възрастта и пола. Поради това Айкидо е уникална система за развитие на личността.